Сем. БОРОВИ – PINACEAE LINDL.
Представителите на сем. Борови са еднодомни дървета и храсти. Мъжките генеративни органи са многобройни микроспорофили. Поленовите зърна имат две странични въздушни мехурчета. Женските генеративни органи – шишарки, са със спирално разположени люспи, които, след като узреят, вдървеняват. Семената са с добре развит ендосперм, богат на протеини и мазнини.
Род ЕЛА, ЕЛХА – ABIES HILL.
Елите са вечнозелени дървета със сива кора, съдържаща смола, а дървесината им е безсмолиста. Листата са линейни, плоски, с къса дръжчица и с устични ивици или само отдолу, или от двете страни. Разположени са спирално по клонките, но често са насочени двуредно, така, че клонките изглеждат плоски. Характерна особеност е, че шишарките на елите са изправени върху клоните, обикновено са цилиндрични по форма, узряват за една година и след узряването на семената се разпадат. Във всеки възел на шишарката има по две люспи – шишаркова (семенна) и покривна (стерилна). Формата и дължината на люспите е важен систематичен признак.
Abies alba Mill. – Бяла ела, обикновена ела
Бялата ела е дърво, което достига до 65 м височина и до 1,5 м диаметър на стъблото, с конична до почти цилиндрична корона и хоризонтално разперени клони. Кората е гладка, светлосива, а понякога и червеникава. Младите клончета са сиви, грубо влакнести. Пъпките са яйцевидни, светлокафяви, без смола. Листата са с размери 17-30 х2-2,5 мм, разположени гребеновидно. Шишарките са тъпо цилиндрични, с размери 10-16(20) х 3-5 см, с широко бъбрековидни, отвън пухести люспи. Покривните люспи са със стърчащ навън и завит назад остър връх. Семето е удължено триъгълно, асиметрично, с размери 7-9 (12) мм дълго, с два пъти по-голямо ръждивочервеникаво крилце. Бялата ела влиза в състава на смесените иглолистни и на буковите гори в Стара планина, Средна гора, Витоша, Осогово, Рила, Пирин, Славянка, Беласица, Средни и Западни Родопи; на (400) 1000-2000 м надморска височина. Пределната възраст на елата е 300-400 години, но се срещат и индивиди на 700 години.
