Pseudotsuga menziesii (Mirb.) Franco – Дугласка ела
Родината на това бързорастящо иглолистно дърво е Северна Америка. Там се среща при надморска височина до 2600 м. Строго погледнато, този вид не е ела, тъй като не е от род Abies и затова, за да се отличава от елите, у нас го наричат само „дугласка“. Тя е един от най-ценните дървесни видове заради висококачествената дървесина и бързия растеж. При пълното си развитие стъблото достига до около 100 м височина и до 4 м диаметър. Младите дървета образуват правопирамидална корона, която се запазва и при старите екземпляри. Стъблото е покрито със сивокафява кора. Младите клонки отначало са светлооранжеви, по-късно добиват червенокафява окраска и са покрити с грапави власинки. Иглиците са линейни, плоски, на върха тъпи или почти тъпи, дълги средно до 25 мм. От горната страна са лъскави, тъмнозелени, а от долната страна са с две белезникави линии, по които са разположени устицата. По тези външни белези видовете на Дугласката ела си приличат с нашата обикновена ела.
Мъжките реси са оранжевожълти, къси, почти цилиндрични. Младите шишарки са с тъмночервена окраска, а зрелите – червеникавокафяви, удължено яйцевидни, дълги до 10 см. Шишарковите люспи имат триъгълно ветриловидна форма, а покривните люспи са много по-дълги от шишарковите, поради което стърчат навън от шишарката. На върха са триделни, със заострени дялове и със среден дял, по-дълъг от страничните. Семената са заоблено триъгълни с крилца. Узряват за една година, след което шишарките се разтварят през октомври или ноември, без обаче да се разрушават. Семената са снабдени с добре развито триъгълно крило. Семената поникват за 3-4 седмици след засяването им. Младите фиданки нарастват до късно през есента. Поради това те често страдат от ранните есенни студове. Ако се унищожи връхната пъпка, тя бързо се замества от една от страничните пъпки. Видът развива плоска коренова система.
Дугласката ела изисква по-висока атмосферна влажност и по-мек кли- мат. Растението трудно издържа летните горещини. Тя добре понася фабричния дим и газовете. Добри условия за този вид има в буковия и долния иглолистен пояс до към 1200 м надм.вис. Култури от Дугласка ела са създадени на много места в България, като най-старите са край с. Шипка – Казанлъшко, край Княжево и във Витоша (м. Бели бряг, на
1250 м надм.вис.)
Интересни факти и стопанско значение:
Като парково дърво Дугласката ела се цени заради бързия си растеж и тъмнозелената си пирамидална корона. Тя е подходящ вид за чисти и смесени иглолистни и широколистни насаждения.
С прекрасния си вертикален растеж тя може да се използва и като солитер (единично растение). Характерна особеност на елата е, че при стриване на листата (игличките) ѝ се отделя аромат на лимон, а не на смола.
