Morus alba L. – Бяла черница
Бялата черница е дърво, с височина до 15 м. Клоните ѝ са светлокафяви. Листата са 6-8 см дълги, тънки, меки и обикновено голи, яйцевидни, при основата си закръглени или леко сърцевидни, а на върха са заострени. На едногодишните клонки обикновено са цели, а на по-старите са нарязани и по ръба грубо назъбени. Мъжките реси са 1-2 см
дълги, а женските са почти наполовина по-къси. Околоцветникът на женските цветове е гол, а близалцата са без власинки или с много къси груби власинки. Съплодието е с размер 1-2,5 см, бяло, розововиолетово, до почти черно.
Бялата черница се култивира в цяла България, особено в по-южните части, но се среща и подивяла. Произхожда от Южен Китай. В Европа най-напред е пренесена в Средиземноморието през 9-ти век, а според някои сведения и значително по-рано.
Интересни факти и стопанско значение:
Листата в младо състояние се използват за храна от ларвите на копринената пеперуда, а са подходяща храна и за домашните животни. Видът се използва също за ограждане на дворни места – живи плетове, като декоративно дърво с различни форми (най-често плачещата).
Съплодията намират приложение в сладкарската индустрия за при- готвяне на сиропи, спиртни напитки, за направата на лекарства, а в сурово състояние се консумират повсеместно. Жълтокафявото ядро на дървесината е много твърдо. Ликото представлява текстилна и книжарска суровина за картон, груба хартия или ликови влакна (заедно с конопените). От листата може да се получава жълта боя за оцветяване на тъкани.
