Prunus avium L. – Череша
Стъблото на черешата достига до 10-20 м височина, с отправени нагоре клони и яйцевидна до пирамидална корона. Кората е гладка, сивокестенява до възчервена, лъскава, с дълги, напречни, кестеняви лещанки. Видът не образува коренови издънки. Младите клонки са голи и лъскави. Пъпките са яйцевидни, 5-8 мм дълги, с тъмнокафяви ситно наръбени по края пъпкови люспи. Листата са едри, 8-16 см дълги и 4-8 см широки, продълговато яйцевидни до продълговато обратно яйцевидни, в основата закръглени, късо клиновидни или стеснени, на върха източени, острокрайни, с неправилно, дълбоко, тройно тъпо назъбен ръб, с кестеняви жлези, отгоре голи и само по жилките с редки власинки, матовозелени, отдолу, отначало обилно, по-късно разпръснато влакнести. Цветовете са едри, 2,5-3,5 см в диаметър, по 2-6 в сенниковидни съцветия, в основата с ципести пъпкови люспи. Цветните дръжки са дълги 2-5 см, изправени или увиснали. Хипантият е делвовиден. Чашелистчетата са тъпи, целокрайни и обрънати назад. Венчелистчетата са бели, 9-15 мм дълги, закръглено яйцевидни, в основата изведнъж стеснени, на върха често разцепени, при прецъфтяването розови. Тичинките са много –достигат до 30. Плодникът е съставен от един плодолист с горен яйчник, дълго ресничесто жлезисто стълбче и главесто близалце. Плодовете са кълбести, 9-12 мм в диаметър (при културните форми и повече), тъмно- до черночервени, яркочервени, розови, кремавожълти, лъскави, сладки или горичви. Костилката е полукълбеста, 6-20 мм дълга и 5-8 мм широка, гладка. Черешата расте по склоновете на долини и хълмове в зоната на широколистните и смесените иглолистно-широколистни гори в предпланинските и планинските райони. Разпространена е до 1000-1200 м надм.вис. (на някои места и до 2000 м надм.вис.). Като културно плодно дърво се отглежда с различни сортове почти във всички части на страната.
Общо разпространение:
Централна и Южна Европа, Западен Сибир, Средиземноморието, Югозападна Азия, Кавказ, Северна Африка.
Интересни факти и стопанско значение:
Ценно плодно, медоносно, медицинско и декоративно дърво, отглеждано с множество сортове, наричано още „Плод на Бога“ или „Плод на любовта“. Плодовете съдържат флавоноиди, антоцианини (водноразтворими пигменти със силна антиоксидантна активност), елагова киселина, витамини.
