Abies concolor Lindl. – Едноцветна ела, конколорка, сребриста ела
Сребристата ела достига височина до 50 м. Стъблото ѝ е със светлосива грапава кора, а пъпките са покрити със смола. Листата обикновено са матовозелени до синкавозелени, дълги от 3 до 8 см и ши- роки около 1,5 мм, често извити нагоре, еднакво оцветени и от двете си страни, откъдето идва името едноцветна (concolor). Шишарките са с дължина до 15 см и с ширина до 5 см, зеленикави преди пълното си развитие (узряване). Плодните люспи са доста широки в горната си част, а в основата си са клиновидни. Покривните люспи или не се показват навън, или едва се забелязват.
Сребристата ела е естествено разпространена в западните части на Северна Америка. В Европа е пренесена за пръв път през 1851 г., а в България – в началото на 20-ти век. Тя се отглежда в различни части на страната като декоративно дърво и се счита за един от най-красивите декоративни видове. Развива се по-добре при по-влажен климат.
Разпространение:
Северна Америка.
Интересни факти и стопанско значение:
Елата има ценна, несъдържаща смола, резонансна дървесина, особено пригодна за дървената част на струнните музикални инструменти. От смолата, съдържаща се в кората, се извлича т. нар. „страсбургски терпентин“. От иглите и от шишарките в някои страни се получава етерично масло. Иглите са богати на витамин С. Дървесината се из- ползва в дървопреработвателната промишленост. Елата се използва и като декоративно дърво в парковете.
