Ailanthus altissima (Mill.) – Айлант, Див орех
Айлантът е дърво, достигащо до 20-30 м височина и стъбло около 80 см в диаметър, с доста рядка, разклонена корона. Кората е гола, гладка, като при по-старите дървета е слабо надлъжно напукана и сивокафява. Младите клонки са жълтеникави или възчерни, слабо влакнести. Листата са дълги около 45 см, събрани по върховете на младите клонки; листчетата са 11-25, с дължина 4-12 см и широчина 2,5-4,0 см. В основата на листата от всяка страна има по 2-3 жлезисти зъбчета, които при стриване отделят неприятна миризма. Цветовете са с големина 7-8 мм в диаметър. Те имат зеленикавожълт цвят и рехави 10-20 см дълги връхни метличести съцветия. Плодовете са 3-4 см дълги, неправилно ромбични, плоски крилатки. Айлантът е бързорастящ вид. Отглежда се в паркове и градини, главно в равнините. Понася значителни промени в климата.
Разпространение:
Произхожда от Китай, интродуциран успешно в Европа, превърнал се е в инвазивен вид.
Интересни факти и стопанско значение:
Айлантът понася високи замърсявания на въздуха със серен диоксид или циментов прах. Развива се безпрепятствено в райони с нарушен озонов слой. Акумулира живак в кореновата си система. Растението се прилага при биоремедиационни технологии за рекултивиране на почви с повишена киселинност, като е установено, че може да расте в почви с рН 4.0. В листата му се съдържа висока концентрация танини, поради което намират приложение в кожарската промишленост.