Eleagnus angustifolia L.– Миризлива върба
Този вид, който няма никакви родствени връзки с върбите, е наричан в България миризлива върба. Причина за това е приликата, макар и неголяма, на листата му с тези на бялата върба, а също и ароматните му цветове. В други части на Европа е наричан „Олеастер“, поради приликата, и то значително по-голяма, с маслината, която, обаче, има срещуположно разположени листа.
Миризливата върба е листопадно ниско дърво, достигащо до около 10 м височина и около 30 cм в диаметър. Част от скъсените клонки са видоизменени в бодли. Листата са ланцетни и по форма приличат на тези на бялата върба. Те са последователно разположени по клонките и са гъсто покрити със сребристи звездовидни власинки – белег, характерен за цялото семейство Elaeagnaceae. С такива власинки са покрити и младите клонки. Власинките придават на листата и на цялата корона много характерен сребристобял цвят. Цветовете на миризливата върба са двуполови, тръбести, дълги около 1 cм, с 4-делен околоцветник, който от вътрешната си страна е оцветен в жълт цвят, а от външната си страна е покрит, както и целия цвят, със сребристи звездовидни власинки. По време на цъфтеж цветовете излъчват приятна миризма, откъдето идва и епитетът „миризлива“. Плодовете са продълговати костилки с месеста обвивка, дълги 1.5-2 cм и също покрити със звездовидни власинки. В някои от страните на естествения ареал на вида, плодовете се използват за храна и като лечебно средство.
Миризливата върба е вид, невзискателен към условията на средата, с изключение на светлината – тя е светлолюбив вид. Към останалите основни екологични фактори – температура, влага и почвени условия е невзискателна – може да расте върху бедни и сухи, даже засолени почви, а също издържа без повреди ниските зимни температури.
Ареалът, т.е., естественото разпространение на този вид обхваща Средна и отчасти Западна Азия – от Индия и Пакистан до Турция, а на север до Казахстан и Южна Русия.
Поради голямата си екологична пластичност и декоративните си качества, миризливата върба се отглежда често като парково дърво, а също и за укрепяване на нарушени терени.
