Syringa vulgaris L. – Обикновен люляк
Обикновеният люляк е храст или ниско дръвче, до 5 м високо, със сива гладка кора. Младите клонки са голи, цилиндрични, често тясно четириръбести, жълтосиви или масленозелени. Връхната пъпка не се развива. Страничните пъпки под нея са заострено яйцевидни, 8-10 мм дълги, голи или слабо влакнести. Листата са прости, 5-10 см дълги, 4-9 см широки, яйцевидни до широко яйцевидни, със сърцевидна, право отрязана или широко клиновидна основа, на върха са постепенно заострени, голи или в началото слабо мъхнати, с гола, до 4 см дълга дръжка. Цветовете са събрани във връхни пирамидални метличести съцветия, развиващи се от най-горните странични пъпки. Чашката е широко звънеста, около 2 мм дълга, с 4 зъбчета. Зъбците са късо заострени, по края късо жлезисто ресничести. Венчето е лилаво (в културните сортове от бял до розов и червеникав цвят), с тясно цилиндрична тръбица, 10-15 мм дълга и 1,5-2,0 мм широка, с разперени елипсовидни делчета, 7-8 мм дълги, 5-6 мм широки. Тичинките са 2, с къса дръжка, прикрепена към горната част на венечната тръбица. Плодната кутийка е 8-15 мм
дълга и 5 мм в диаметър, двугнездна, гола, заострена. Семената са плоски, триръбести, с тясно крилце, червеникави или жълтокафяви.
Люлякът расте из храсталаците и по сухите каменисти и скални места, главно върху варовикови почви в цялата страна докъм 900 м
надм.вис.
Общо разпространение:
Главно на Балканския полуостров, като на североизток достига до Западна Украйна, а на северозапад – до Унгария.
Интересни факти и стопанско значение:
Широко използвано като декоративно растение из градини и паркове, като досега са създадени около 400 сорта. Екстракт от цветовете се използва в парфюмерията.
