Prunus domestica L. – Домашна синя слива
Стъблото на сливата е 6-12 м високо. Стволът е с тъмносива, понякога почти черна напукана кора. Клоните обикновено нямат бодли. Леторастите отначало са мъхнати, зелени, а после са голи, лъскави, кафявочервени. Пъпките са широко конични, до 20 мм дълги, с кафявочервени люспи без клей. Листата са 3-8 см дълги и 1,5-5 см широки, обратно яйцевидни до елиптични. Плодовете са 3-8 см дълги, различни по форма и багра – от удължено елипсовидни и яйцевидни до кълбести и сплеснато сферични, обикновено с добре изразена надлъжна бразда, увиснали, синкавочерни или пурпурни. Месестата им част е сочна, ароматна, сладка или възкисела, леко отделяща се или сраснала с костилката. Костилката е с елипсовидно лодковидна форма. Семената са с дебела светлокафява обвивка и горчиви семедели.
Отглежда се заради плодовете най-вече в предпланинските райони на България с множество сортове.
Произхожда вероятно от Югозападна Азия като хибрид между P. spinosa и P. cerasifera.
Интересни факти и стопанско значение:
Домашната слива е известна с високото съдържание на антиоксиданти и феноли, главно неохлорогенна киселина.
