Juglans regia L. – Обикновен орех
Обикновеният орех е дърво до 30 м високо със силно разклонена корона. Кората първоначално е гладка, светлопепелява, а при по-стари-те дървета става сивокафява и силно напукана. Едногодишните клонки са голи, лъскаво маслиненозелени до възкафяви. Пъпките са яйцевидно закръглени и зеленикавокафяви. Листата са сложни, нечифтоперести, дълги 20-60 см, съставени от 5 до 9 (най-често 7) листчета, разположени срещуположно върху листната ос, която при основата си е разширена. Най-долните листчета са най-големи (10-20 на 6-10 см), а към върха на листа големината на листчетата намалява. Женските цветове са разположени по 1 до 5, рядко повече, в класовидни съцветия, а мъжките са събрани в дълги висящи реси. Външната обвивка на плода е гладка, месеста, отначало зелена, по-късно кафява при узряването му и се разпуква неправилно. Орехът е сферичен до яйцевиден, на върха тъп или заострен, 2-8 см дълъг и 1-5 см в диаметър, с мрежесто набраздена повърхност, с тънка черупка.
И като културно, и като подивяло растение, обикновеният орех се раз- вива по чакълести или каменливи, по-влажни и по-топли места.
Интересни факти и стопанско значение:
Богат на полифеноли, ореховият плод съдържа и високо съдържание на йод, особено в неузрелите орехчета. Орехите са богати на аминокиселината аргинин, която се използва от организма за производството на азотен оксид. Азотният оксид поддържа кръвоносните съдове еластични. Диета, богата на мазнини, води до разграждането на азотния оксид, с който са покрити вътрешните повърхности на артериите. Орехите съдържат и много антиоксиданти, както и омега-3-мастни киселини, например линоленова киселина.
Дървесината на ореха е изключително ценна за дървопреработвателната промишленост, поради красивата си текстура и извънредна твърдост и здравина.
