Taxus baccata L. – Обикновен тис
Обикновеният тис е дърво, високо над 20 м и до 1 м диаметър на стъблото. Кората му е червеникавосива, гладка или напукана плочесто. Листата са разположени в два реда, до 3,5 см дълги и 2 мм широки, отгоре са тъмнозелени, лъскави, отдолу бледозелени, матови, със слабо подвити надолу ръбове и без смолисти канали. Мъжките цветове са със- тавени от тичинки в пазвите на листата. Женските цветове имат 6 люспести листчета и една семепъпка. Семето е много твърдо, овално, кафяво, обхванато от месеста чашковидна обвивка (арилус), яркомали- ново оцветена, сладка на вкус и ядлива. С изключение на арилуса, цялото растение е отровно.
Разпространение:
Тисът расте в планинските гори, най-вече при северно изложение. Среща се в България поединично или на групи в Стара планина, Витоша, Рила, Пирин, Славянка, Западни и Средни Родопи и Странджа. Разпространен е в почти цяла Европа и в планините на Средиземноморската област, включително Предна Азия и Северна Африка.
Интересни факти и стопанско значение:
Използването на тиса се дължи на свойствата на неговата дървесина – много сбита и твърда, без смолисти канали, а освен това е оцветена жълточервено или кафявочервено. Тя се използва в стругарството, за изработка на различни дърводелски предмети и домашни потреби. В народната медицина се прилага при нервни или сърдечни заболявания, при простуда, като се използват листата и младите клонки. Използва се широко като декоративно растение. Съдържа алкалоиди и терпенови съединения, коити се използват в медицината.
