Thuja orientalis, Biota orientalis Endl. – Източна туя
Източната туя е еднодомно растение с до 18 м високо дърво с удължена яйцевидна корона. Кората ѝ е тънка, червеникавокафява до сивокафява, напуква се на плочици. Листата са яйцевидно ромбични, заострени, с длъгнеста смолиста жлеза на гърба, разположени по ръба на клончетата. Зрелите шишарки са насочени нагоре, 10-15 мм дълги, обратно яйцевидни или длъгнести, с кукесто завити навън връхчета на люспите. Младите шишарки са зелени, със сивосинкав полеп, а зрелите са тъмночервеникавокафяви, с по 6-18 срещуположни люспи, всяка с по 1-2 семена. Семето е длъгнесто яйцевидно, безкрило, кафяво, с белезникаво петно при основата. Зародишът е с два линейни семедела. Растението е широко разпространено в България като декоративно дърво в градините и парковете. Добре понася климатичните условия в цялата страна. Расте спонтанно в планините на Северен Китай (околностите на Пекин и др.) и в Корея. Използва се като декоративно дърво.
