Аesculus hippocastanum L. – Конски кестен
Конският кестен е високо дърво, достигащо до 25 м, с мощна коренова система. Младите клони са светлокафяви, голи или слабо влакнести, а старите са с тъмносива, плитко напукана кора. Листата са длановидно перести, до 25 см дълги и 20 см широки; листчетата са 5-7, обратно яйцевидни, двойно назъбени, 10-20 см дълги и 3-10 см широки, отгоре тъмнозелени, голи, отдолу светлозелени с къси власинки, в основата клиновидни и приседнали. Съцветията са конусовидни, метличести, до 30 см дълги и 8-12 см широки; цветовете са двуполови. Чашелистчетата са 5 и срастват в цилиндрична камбанка. Венчелистчетата са 5, свободни, неравномерно ресничести, бели, с розови или червени петна. Тичинките са 5-7, нишковидни, в основата с власинки, свободни и прикрепени върху диск. Плодът е сферичен и достига 3-6 см в диаметър, с множество шипчета, разпукващ се на три дяла. Семената са дълги около 2,5 см и около 3 см широки, сферични или бъбрековидни, гладки, лъскави, тъмнокафяви.
Конският кестен се развива в широколистни мезофилни съобщества. Единственото му естествено находище у нас е в Източна Стара планина (долината на р. Дервишка в Преславския Балкан), между 180 и 600 м
надм.вис.
Разпространение:
Албания, Гърция, Югославия. Конският кестен е Балкански ендемит.
Интересни факти и стопанско значение:
Семената на кестена съдържат танини и сапонини, а кората е богата на танин и галова киселина, която спада към групата на полифенолите. Листата на конския кестен съдържат високо количество Вит. С – 56 мг %. Използва се в медицината като кръвоспиращо средство при капилярни кръвоизливи и за лечение на разширени вени. Кестенът е медоносно дърво. Използва се за залесяване и като декоративно дърво. Засаден е широко в цяла Европа още от римско време. Дървесината на кестена се цепи лесно, свива се умерено и добре се полира, поради което се използва в мебелната индустрия.
